Независимо дали сте от майките тип “Не ми се иска да го/я пусна на ясла, още е толкова мъничък/ка”, или пък от тези – “Веднъж да тръгнеш на ясла, че да изпия едно кафе на спокойствие”, със сигурност тръгването на ясла ще е събитие в живота ви. За първи път трябва да пуснем малкото си бебче и да признаем най-вече пред себе си, че то вече е пораснало.

В нашия случай тръгването на ясла се случи в още по-интересни времена, а именно пандемията от Ковид-19. Аз самата бях смесица от двата примера по-горе като хем исках да тръгне, защото е много социален и обича деца, хем не ми се щеше да пусна малката ръчичка, която разливаше кафето ми всеки божи ден 🙂

Ще дам идеи, които приложих при нашия син и то 2 пъти и вярвам, че помогнаха за по-безпроблемната му адаптация в яслата. Накратко, Анди тръгна 2 пъти на 2 различни ясли в 2 различни града, така че имаше 2 адаптационни периода (или по-скоро нямаше). И двете ясли бяха частни, едната в София, другата в Пловдив. Кандидатствахме за държавна, но не изкарахме късмет и го записахме в частна близо до вкъщи. Там ходи месец и половина – два, след което имаше локдаун. Това ни позволи да се приберем в Пловдив и да се възползваме от помощта на баба му, след което последва втори дубъл от тръгването на ясла.

Нещата, които вярвам, че помогнаха при нас, бяха

1. Много говорене и обяснения

Вярвам, че от много ранна възраст децата ни разбират чудесно и винаги съм говорела на Анди като на възрастен човек. Много мило и понякога доста лигаво, разбира се, но му обяснявах всичко в детайли.

Случваше се да срещнем група в зоологическата градина, където ходехме често, и му казвах – “Виж, маме, децата са група от детската градина. Учителките са ги довели да видят животните, виж ги как си играят и се смеят, държат се за ръчичка. Искаш ли и ти да ходиш на детска градина и да си имаш нови приятелчета там? Искаш, нали? Добре, ще те запишем и ще ходиш. Ти вече си голямо момче, можеш да ходиш на детска градина.” Дори и без подобен нагледен пример пак имах сходни монолози. Често му разказвах за детската градина, предпочитах да я наричам така, за да не се бърка ясла/градина, на какво ще ходи. Започнах да му говоря на тази тема седмица-две преди датата за започване.

2. Показване на градината

Много, наистина много голям плюс е, ако градината, в която ще ходи е наблизо и имате възможност да се разходите покрай нея. В София яслата беше съвсем близо до нас и много често като минавахме покрай нея чуваше децата, които си играеха. Започвах да му обяснявам, че това е детска градина, той също ще започне да ходи и да си играе с децата.

Няколко пъти надникнахме, за да видим колко много и интересни играчки има.

Имахме приятелски деца, които също щяха да са там и му разказвах как ще играят заедно.

3. Любима играчка

За наш късмет яслите позволяваха носенето на любима играчка, ако детето има такава.

Анди си носеше любимото синьо мече Сънчо, с което си заспива от съвсем малък. Освен за сън го гушка и когато е изморен и кисел.

Няколко пъти са ми изпращали снимки, на които е гушнал мечето и съм сигурна, че то му помогна да се чувства по-спокоен в яслата.

4. Госпожите и обстановката

Персоналът, който се грижи за дечицата може би е едно от най-важните неща. За нашият скромен опит видях, че въпреки че и на двете места се адаптира сравнително лесно, то на второто място синът ни се чувстваше много по-добре.

И в двете ясли бяха млади, усмихнати какички, но в първата ясла имаше прекалено много деца. Това по някакъв начин по-лесно разтройваше и натоварваше малчугана, който така или иначе се чудеше къде е попаднал. Самата къща и двор бяха прекалено тесни за толкова групи.

Във втората ясла бяха 11 деца с 3 госпожи и въпреки паузата Анди тръгна с желание от първия ден.

Така че, ако при вас нещата не се получават дълго време, вижте дали няма някакъв проблем в самото заведение.

5. Максимално бързо оставяне за цял ден

И на двете места в началото го оставях само за няколко часа, като във втората ясла и аз бях вътре с него.

Забелязах, че на втория ден вече много ме търси и иска да съм там и да си ходим след 1 час. В крайна сметка реших, че повече няма да влизам и директно го оставям да спи там. Така адаптацията беше много по-бърза и безпроблемна, госпожите се учудиха как веднага е заспал и после даже не ме е търсил, а си е играл с децата.

Разбира се, че всяко дете е различно и трябва да има индивидуален подход, но според мен колкото по-бързо остане за цял ден, толкова по-добре.

Почти не е имало драми при оставяне, защото винаги бях много ентусиазирана и му казвах, как го чакат за закуска и игра и как и на мен ми се иска да си играя с децата. Ако майката е спокойна, то и детето е, тази максима важи на 100% когато става дума за ясла/ детска градина.